Вълшебната флейта (1975) - Телевизионен филм Филми 135 минути. Tryllefløyten, Tryllefløjten, Trollflöjten. Младият принц Тамино попада в земите на Царицата на нощта, където научава, че дъщеря й - красивата Памина, е отвлечена от злия първожрец Зарастро, и тръгва да я освободи с помощта на вълшебната флейта. Влюбеният Тамино стига пред храма на Зарастро и разбира, че той не мисли злото на момичето, а Царицата го е измамила. Мъдрия Зарастро подлага Тамино и Памина на изпитания, коите те успешно преодоляват. Бергман прекарва близо година в снимките на този филм, като внимателно подбира изпълнителите така, че те да са предимно скандинавски певци. Критерият му е гласовете да са по-скоро естествени, т. е. достоверни на героите, отколкото съвършени. Амбицията му е била също така и да възстанови атмосферата от първата постановка на "Вълшебната флейта" от 1791 г., когато операта се е играла при доста трудни обстоятелства. Основният упрек към филмите опери, че са предимно постановки, заснети на кино, не би могъл да се отнесе към филма на Бергман. opera, mozart
Вълшебната флейта (1975)
Tryllefløyten, Tryllefløjten, Trollflöjten-
Освободен: Oct 04, 1975
Времетраене: 135 минути
: 3.8/10 от 85 потребители
Звезди: Josef Köstlinger, Irma Urrila, Håkan Hagegård, Elisabeth Erikson, Britt-Marie Aruhn, Kirsten Vaupel
Crew: Ingmar Bergman (Screenplay), Ingmar Bergman (Director), Emilio Moliner (Set Decoration), Peter Hennix (Sound), Henny Noremark (Production Design), Helmut Muehle (Sound)
Младият принц Тамино попада в земите на Царицата на нощта, където научава, че дъщеря й - красивата Памина, е отвлечена от злия първожрец Зарастро, и тръгва да я освободи с помощта на вълшебната флейта. Влюбеният Тамино стига пред храма на Зарастро и разбира, че той не мисли злото на момичето, а Царицата го е измамила. Мъдрия Зарастро подлага Тамино и Памина на изпитания, коите те успешно преодоляват. Бергман прекарва близо година в снимките на този филм, като внимателно подбира изпълнителите така, че те да са предимно скандинавски певци. Критерият му е гласовете да са по-скоро естествени, т. е. достоверни на героите, отколкото съвършени. Амбицията му е била също така и да възстанови атмосферата от първата постановка на "Вълшебната флейта" от 1791 г., когато операта се е играла при доста трудни обстоятелства. Основният упрек към филмите опери, че са предимно постановки, заснети на кино, не би могъл да се отнесе към филма на Бергман.